|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени махове,
сутрин го конче ковеше,
вечер му конче окуцява,
окуцява конче, обосява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, либе Момчиле
каква и таз твойта работа -
сутрин си конче ти ковеш,
вечер ти конче окуцява,
окуцява конче, обосява,
де ходиш, либе Момчиле?
Момчил Елена продума:
- Еленке, либе Еленке,
досега криех от тебе,
отсега скришом не може.
Аз ходя, Еленке, в Цариград,
там има моми хубави,
една е Мара гъркиня,
любя я и ще я взема,
тебе ще, либе, оставя!
Еленка дума Момчила:
- Момчиле, либе Момчиле,
по-добре да ме убиеш,
отколкото да напуснеш!
Стоян Михайловски, Новопазарско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|