* * *

Убийството на Момчил юнак

Мори! / Ой, Момчиле, Момчиле юнак, Момчиле юначе!
Похвали се Момчил добър юнак, Момчил добър юнак,
да си купи бел ключ на земля,
да заключи небо, църно земля,
три години капка дъжд да нема,
на четвърта снег да не вали!
Дочула го краля Вълкашина,
не свиде се, кральо Вълкашину,
писмо праща Момчилица млада:
"Много здраве, Момчилице млада,
да отровиш Момчил добър юнак,
да отровиш, та мене да вземеш!"
Върна книга Момчилица млада:
"Много здраве, краля Вълкашина,
я не смеем Момчила да гледам,
а то не ли Момчила да тровим!
Момчил има една стара макя,
Момчил има една мила сестра,
Момчил има двама ест братенца.
Сестра готви ручок и вечера,
сестра готви, макя обиоди,
а братанци одно са до ню!"
Върна книга краля Вълкашина:
"Много здраве, Момчилице млада,
ти да раниш у Света Неделя,
тънка пушка с вода да напълниш,
остра сабя през камен да тръгнеш,
кони очи с катран да замажеш,
висшем крилам с огън да подгориш,
коню нозе с гайтан да претегнеш.
Па да викнеш Момчил добър юнак,
да го викнеш по гори на лова да иде,
я че сберем три хиляди войска,
тамо по горите Момчил да погубиме!"
Послуша го Момчилица млада,
па ранила у Света Неделя,
тънка пушка с вода напълнила,
остра сабя през камен тръгнала,
конюм нозе с гайтан претегнала,
висшем криле с огън подгорила;
па викнала Момчил добър юнак:
- Стани, Момчиле юначе,
вси дружина на лова пойдоха,
изловиха шарки златоперки!
Проговаря Момчил, добър юнак:
- Момчилице, да каков сън сънувал,
бех споидел по гори на лови,
насреща ми три люти змии,
една бих-пребих,
втора бих-пребих,
трета ме предаде!
Проговаря Момчилица млада:
- Да би се сънища секога сгаждали,
то що би било станало!...
Отишъл си Момчил добър юнак,
отишъл си по гори на лови,
що да види Момчил, що да ще,
не се чуди ка се войска найде,
най се чуди ка я земля държи!...
Па побегна наназад до равни двори,
провикна се Момчил, добър юнак:
- Мила сестро, сестро Ефрасио,
изнеси ми свилен пояс,
изнеси ми, превържи ме,
та да можем през дувари,
през дувари да преминем -
оти тука, сестро, ще загинем!
Проговаря сестра Ефрасия:
- Мили братко, братко Момчиле,
твое либе клето, братко, проклето,
мене руса коса сплете,
за дирека я оплете,
взело ключи от ковчадзи,
и у майка си отишло...
Проговаря Момчил добър юнак:
- Коси скуби, скуби и диреко,
прехвърли ми свилен пояс,
свилен пояс през дувари,
през дувари да преминем,
оти тука аз ще си загинем!
Доде дума, дума да издума,
пристигнал е краля Вълкашина;
еднъж махна - глава му отсече...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014