|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше,
вечер го Момчил ковеше,
сутрин конче обосяло,
обосяло, охромяло.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, любе Момчиле,
вечер си ти конче ковеш,
сутрин ти конче обосяло.
Де ходиш, любе Момчиле?
Момчил Еленке думаше:
- Аз ходя, любе Еленке,
у Цариграда голяма,
у цар Костадинови двори,
и любя Мара гъркиня,
любя я и ще я взема,
пък теб ще те оставя
клета вдовица да ходиш.
Кат' зачу Еленка тез думи,
бяла хартия вземала,
до царя писмо написала,
до царя Костадина:
"Царю ле, царю честити,
опустяло ти царството,
като си войска нямаше -
Момчила да си уловят,
главата да му отрежат!"
Смирненски, Кубратско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|