|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил се конче ковеше
със позлатени подкови,
със посребрени гвоздеи.
Денем го Момчил ковеше,
вечер го Момчил хабеше.
Мама Момчил думаше:
- Де ходиш, мама,
где бродиш ноще,
подкови не стигат
на харно конче хранено?
Момчил си мами думаше:
- Майно ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да не те лъжа!
Аз ходя, майко, аз бродя
до Цариграда на гости,
на цар Костадин на двори.
Аз любя, мамо, най-малката,
най-малката му дъщеря!
Севлиево; трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|