* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови
и посребрени налове;
вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява.
Еленка булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, първо венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
де ходиш, Момчиле, де ходиш?
- Аз ходя, либе, аз ходя
във Цариграда голяма,
в цар Костадиновите палати,
при малката му дъщеря,
най-мънинката - Марийка.
Ходя, Еленке, любя я,
любя я и ще я взема,
тебе те, мила, оставям
със мъжка рожба на ръце
и с друга още на сърце.
Кат зачу Еленка тез думи,
взема си писмо написа
до цар Костадина в Цариграда,
писмото пише, говори:
"Царю ле, цар Костадине,
честито да ти й царството,
царството и господарството,
ала не знаеш, бе царю,
кой люби твойта дъщеря,
Момчил си идва в Цариград
при малката ти дъщеря,
най-мъниката - Марийка,
люби я Момчил, люби я,
люби я и ще я вземе,
ала не знаеш, бе царю,
Момчил е, царю, оженен."
Царя си писмо получи,
получи и го прочете,
бързо потеря изпрати,
Момчила жив да го хавнат,
главата да му отрежат,
на царя да я занесат.
От де го зачу тоз Момчил,
ем бяга Момчил, ем вика:
- Еленке, булка хубава,
излез ми порти отвори,
и ме от потеря оттърви!
Елена отвътре думаше:
- Таз твойта бяла гъркиня,
тя да те, Момчиле, отърве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014