* * *

Убийството на Момчил юнак

Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, либе Момчиле,
де ходиш, холъм, Момчиле?
Вечер си конче ковеш,
сутрин ти конче обосява,
обосява конче, хромява.
Момчил Еленке думаше:
- Еленке, булке хубава,
като ме питаш, Еленке,
да кажа, правичко да ти обадя.
Аз ходя, либе Еленке,
в Цариграда голяма,
ази си либя, Еленке,
на цар Мурада дъщеря.
Любя я и ще я взема,
а тебе, любе, ще оставя -
с мъжка рожба на ръце,
немила, либе, недрага.
Еленка нищо не каза,
дребни си сълзи пророни
и си писмо написа
до Цариграда голяма.
Писмото пише, нарежда:
"Царьо ли, царьо честити,
опустяло ти й царството,
царството и господарството,
като не можеш да узнаеш
кой люби твойта дъщеря,
люби я и ще я вземе.
А мене клета ще остави
с мъжка рожба на ръце,
немила, царю, недрага!"
Царят си заповед издаде,
да си Момчила посрещнат,
да му главата отрежат.
Момчил си всичко усеща
и се назад повраъща,
и гавази след него.
Момчил до порти пристигна
и на Еленка думаше:
- Отваряй, Еленке, портите,
гавази ще ме убият!
Еленка се от къщи обажда:
- Къдет си ходил досега
и сега там да отиваш!
Гавази Момчила настигат
и му главата отрязват,
и на царя я занасят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014