* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови
и посребрени малове.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, охромява.
Еленка дума Момчиле:
- Каква е тази работа,
вечер си кончето ковеш,
сутрин ти конче обосява,
обосява конче, охромява?
Момчил Еленки думаше:
- Либе Еленке, Ленче бе,
досега тайно карахме,
а сега тайно не може.
Аз ходя, Еленке, аз любя
в Цариград, град голям,
на цар Костадин щерка му,
Мара ми бяла гъркиня.
Любя я и ще я взема.
Теб ще те млада оставя
със мъжко дете на ръце
и друго, Еленке, на сърце,
да ходиш немила, недрага,
децата да си отгледаш.
Еленка се жалба нажали,
грабна хартия, мастило
и ситно писмо зареди:
"Царю ле, цар Костадине,
честито да ти й царството,
царството и везирството,
и твойта щерка едничка,
Мара ми бяла гъркиня,
дето я Момчил залюби,
люби я и ще я вземе,
а мен ще млада паряса
със мъжко дете на ръце
и друго, царю, на сърце,
немила, недрага да ходя,
децата да си отхраня!"
Царя си писмо получи
и си гавази повика:
- Хей, вие мои гавази,
де да е Момчил, да дойде,
при мен го жив доведете,
или му главата донесете!
Дорде си царя издума,
ей го и Момчил пристига,
че го гавази погнали,
погнали и го гонили
цели ми три дни и три нощи.
Таман го гавази настигат,
Момчил Еленке почукал:
- Либе Еленке, Ленче бе,
излез ми порти отвори,
че ме гавази гонят,
главата да ми отрежат!
Еленка се отвътре обади:
- Либе Момчиле, Момчиле,
дето си ходил сега,
там иди помощ да търсиш.
Аз порти нощем не отварям.
Тогаз ми гавази довтасаха,
на Момчил глава отрязаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014