* * *

Убийството на Момчил юнак

Дума дума Момчилово любе:
- Ей, Момчиле, Момчиле юначе,
тизе спиш у ладни одаи,
сви дружина лова уловили,
сви са дружки курбан износили!
И Момчил му дума продумуе:
- Чуеш мене, мое първо любе,
тизе стана три дни и три нощи,
како с мене тизе си играеш,
не си дала малко сън да вземем!
Па й Момчил опет продумуе:
- Я посправи моя коня шестокрила,
и ми тури пушки и ножове!
Бог да бие Момчилово любе,
оно си е хитро и опако!
Кога било рано отзарана,
пойде любе коня да му справи;
под колани рани развъртело,
и на коня крила опърлило,
у пушке му вода насипало,
а ножи му кени заканило.
И си ойде Момчил добър юнак,
и си ойде при сини езера;
поби копье, та си коня върза,
и си чака той сури елена...
И се мина ни малко, ни много,
та й убил той сура елена;
и го качи коню на теркия
па си бутна през поле широко...
Отдалек се гласи зачуюя,
и Момчил си дума продумуе:
- Бегай, коньо, како що бегаше;
пуцай, пушко, како що пуцаше,
сечи, сабьо, како що сечеше!
И Момчилу коня продумало:
- Ей, Момчиле, ей, вреден юначе,
Бог да бие твое първо любе -
кога биде рано отзарана,
оно ми е крила опърлило,
и ножите къни заканило,
пушки ти е вода насипало!...
Доде коньо дума да издума,
Бог да бие Църна арапина,
ете, иде със три хиляди души
и си гони Момчила войвода...
Пай си Момчил на коню говори:
- Бягай, коньо, како що бягаше!
Достигнал е на негови двори,
и си ока сестра Перусия!
- Чуеш мене, сестро Перусийо,
отвори ми той порти железни!
Я сестра му дума продумуе:
- Слушай мене, Момчиле юначе!
Бог да бие твое първо любе,
излъга ме оно да ме плете -
заплете ми коси за темел диреци!
Я браток ю дума продумуе:
- Скуби, сестро, коси че ти никне,
а брата дека че намериш!
И она е брата послушала,
та си свое косе оскубла.
И тогай си Момчил продума:
- Слушай мене, сестро Перусийо,
я улезни у ладни зевници,
та извади платно бубачерно,
та го хвърли през връх,
през връх, през калето!
Бог да бие Момчилово любе,
оно си е пай пресякло
това платно бубачерно,
да не мине Момчил вреден юнак!
Бог да бие Църна арапина,
оно си е Момчило стигнало;
и си хвана Църна арапина,
та си хвана Момчила юнака.
Щото беше Момчилово любе,
що че нему дарба да даруе?
Щото беше Момчилови калпак
на Момчилу на връх на глава,
на Църна арапина - до саме рамена!
Щото беше Момчилови кожух
на Момчила над колена,
на Църна арапина до църната земя!
И тогай му Момчил дума продумуе:
- Чуеш мене, Църна арапина,
какъв юнак она издава,
та тебе ли добро че поминем?!
И Момчил му тогай дума продума:
- Слушай мене, Църна арапина,
я ме пущи малко мегдан да вземем;
я си качи високи дивани,
та си иди при сестра Перусия!
И арапин е Момчило пущило,
та си взема Момчил вреден юнак,
та си взема сабля на сглабове,
що се вие като люта змия.
Па си хвана Момчил вреден юнак,
та си хвана сабля на сглабове,
развъртя се наляво, надясно,
та обори три хиляди турци;
и си хвана Църна арапина,
със два пръста душа му извади!
И си хвана неговото любе,
изкопало дупка до пояса,
и намаза лой и катран,
па запали неговото любе!
Момчил пие вино от три годин,
и си пие лютица ракия,
а любе му борина светеше!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014