* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил къде ходи, все и либе води,
къде ходи Момчил добър юнак,
къде ходи, все и либе води,
и си ойде на нови пазари,
и заведе Еленка невеста.
Момчил седи у хладни механи,
та си пие това руйно вино,
а либе му само по чаршия,
само либе по чаршия шета.
А го среща Вълкашин от Скопие,
на Еленка потийом говори:
- Ей те тебе, Еленке невесто,
къде ти е Момчил добър юнак?
- Момчил седи у хладни механи,
та си пие с верни приятели.
- Ой те тебе, Еленке невесто,
що ли не мене ти мене не вземеш,
нели сама шеташ по чаршии,
сама шеташ като вдовица?
А Еленка му потийом говори:
- Ой те тебе, Вълкашин от Скопие,
я не смеем тебе да те вземем,
Момчил мене млада че погуби.
А Вълкашин на нея говори:
- Не може ли отрова да туриш,
да отровиш Момчил добър юнак?
А она на Вълкашин говори:
- Я не можем на Момчил юнака,
я не можем ядене да принесем,
я не можем вода да му дадем,
а не ли пък отрова да сложим.
Момчил има девет мили снахи,
дека на Момчил леба му меса,
стара майкя де му обед готви,
мила сестра де обед приноси.
Проговори Вълкашин от Скопие:
- Я че зберем тая силна войска,
кага бъде на ден, на Великден,
по двор шетай, нетря не улазяй,
не влазяй обед да обедуеш.
Кага беше на ден на Великден,
девет брата на обед седнаха,
и десето мило ми братанче,
и си седнал Момчил добър юнак.
Стара майкя обеди сготвила,
мила сестра обеди приноси,
Момчилово либе по двор шета,
по двор шета, дребни сълзи рони.
Съгледа я Момчил добър юнак,
па при либе на двори излази,
и на либе потийом говори:
- Ой те тебе, Еленке невесто,
защо по двор шеташ, дребни сълзи
рониш?
А Еленка нему отговаря:
- Ка отидох на бистри извори,
мои дружки си конй довели,
довели ги вода да ги поя,
вода да ги поя, зоба да ги зобя,
а вие си мене не давате,
не давате коня вода да напоим,
да напоим, зоба да назобим.
Говори й Момчил добър юнак:
- Ой те тебе, Еленке невесто,
води коня, вода напои го,
напои го вода, оседли го,
оседли го, зоба го назоби,
че идеме у гора зелена,
да ловиме шатки златокрилки.
Отвела си Eленка невеста конче
шестокрилче,
не го води до бистри езера,
напои го тая мътна вода,
зоб му тури от черни въглища,
тури седло със девет колани,
със колани крила запасала,
запасала конче шестокрилче,
а трепки му със катран замаза,
под копито бор'на му набила.
Тръгнал ми е Момчил добър юнак,
тръгнали са девет мили братя,
и десето мило ми братанче.
Тръгнаха си у гора зелена,
да си лова шатки златокрилки.
Още не са до гора стигнали,
сретнали ги Вълкашинова войска,
девет му е брата погубила,
и десето премило братанче,
сал остана Момчил добър юнак.
Силно бега Момчил добър юнак,
та си стигна до негови двори,
и по него Вълкашин го гони.
И си вика Момчил нему мила сестра:
- Чуеш мене, сестро Ефросимо,
я отвори порти подковани,
загинаа тебе мили братя,
и десето най-мило братанче.
Доде Момчил дума да издума,
Вълкашин го на порти престигна,
и погуби Момчил добър юнак.
А Момчил му на мъртво говори:
- Ти не вземай Еленка Загорка,
че с нея и ручок нема да ручаш,
нели вземи сестра ми Ефросина!
Па отвори Момчилово либе,
па отвори порти подковани,
и увлезна Вълкашин от Скопие,
па излезна на високи диван,
и говори на Еленка Загорка:
- Я ми подай Момчилова чаша,
що е Момчил пил вино с нея.
Подала му Еленка Загорка,
подала му Момчилова чаша,
не е могъл половин да изпие.
Поискал е Вълкашин от Скопие,
поискал е кожух сърманлия,
сърманлия, що е Момчил носил,
на Момчила притесен е бил,
на Вълкашин приширок кожух сърманлия.
Поискал е Вълкашин от Скопие,
поискал е Момчилова чизма,
та да види тамън ли ще му е.
На Момчил е попрималка била,
а на Вълкашина приголема била.
Оставил е Вълкашин от Скопие,
оставил е Еленка невеста,
вземал си е сестра Ефросима.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014