* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
сутрин си конче кове,
вечер му конче обосява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Де ходиш, любе Момчиле,
сутрин си конче ковеш,
вечер ти конче обосява?
Момчил на Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
като ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя
без да те, любе, излъжа.
Аз ходя, любе Еленке, в Цариград,
там има до три бели ханъмки
и аз съм едната залюбил -
Мара ми бяла ханъмка.
Любя я, Еленке, лъжа я,
лъжа я и ще я взема,
пък тебе, Еленке, ще оставя
с мъжка рожба на ръце.
Вземала Еленка черно мастило,
до царя писмо написа:
"Царьо ле, везирьо ле,
Момчил си е залюбил Марийка,
пък мен вдовица ще остави
с мъжка рожба на ръце!"
Царя си сбира царски придворни,
Момчила да си уловят,
глава да му отсекат
и на Еленка да я занесат.
Като си Момчил научи
и право си у дома отиде,
и портите заключени,
и на Еленка повика:
- Еленке, булка хубава,
след мене иде потеря,
потеря царски гавази,
ела ми порти отвори.
Еленка Момчил думаше:
- Дето си ходил, Момчиле, досега,
пак там да отидеш,
аз сега порти не отварям!
Потери Момчил хванали,
главата му отрязали
и я на Еленка подали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014