|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови
и позлатени надкови.
Вечер го конче ковеше,
сутрин му конче обосяло,
обосяло, още охромяло.
Еленка дума Момчила:
- Де ходиш, любе Момчиле,
та ти кончето обосява?
Момчил Еленки думаше:
- Като ме питаш, да кажа.
Аз ходя, любе Еленке,
в цар Костадинови дворове,
там съм, Еленке, залюбил
царюва малка дъщеря,
Мара ми бяла гъркиня.
Любя я и ще я взема,
а тебе, любе, ще оставя
с мъжко дете на ръце.
Че взема Еленка, че взема,
че взела бяла хартия
и черно, тъмно мастило,
и ситно писмо написа
до царя, цар Костадина:
"Царю ле, цар Костадине,
знаеш ли, царю, знаеш ли,
Момчил ми луда гидия,
той люби твойта дъщеря,
Мара ми бяла гъркиня,
люби я и ще я вземе,
а мене клета ще остави
със мъжко дете на ръце!"
Царя си писмо получи,
получи и го прочете,
и си посъбра гавази,
гавази влизат в яхъри,
изкарват коне хранени,
и се на коне качили,
и след Момчила пуснали.
Момчил на порти хлопаше:
- Я излез, любе Еленке,
и ми портите отвори!
Еленка на порти се обажда:
- Момчиле, първо венчило,
къдет си ходил досега,
върви иди и сега,
сега порти аз не отварям!
Момчил се на конче изправи
и си порти прескочи,
и при Еленка отиде.
Побит камък, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|