Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Убийството на Момчил юнак

Шетба шета млад Момчил войвода,
ако шета, Бог да му помага,
ама си либе не наглежда.
Вчера му се е либе прошетало
низ Цариградска чаршия.
На среща у краля Вълкашин,
па на Елена потийом говори:
- От къде си, непозната девоке?
Проговаря Елена невеста:
- Не съм девока, а съм Момчилица млада,
що дошета Момчил добър юнак,
ако шета Бог да му помага,
ама си либе не наглижда.
Писмо пише краля Вълкашина
до Момчилица млада:
"При Момчила бела леба ядеш,
а при мене и бела шекера.
При Момчила по постеля ходиш,
а при мене по чисто злато,
ако Момчил на измама издадеш!"
Проговори Елена невеста:
- Я не мога Момчил да гледам,
а то нели да го издадем.
Проговори краля Вълкашина:
- Лесно Момчила че издадеш -
Момчил си има голема поука!
Та иде по гори на лова,
щото беше Момчилица млада,
пушка му е вода насипала,
сабя му е през камшик претъркала,
коня му е с гайтан претъркала,
очи му е с катран замазала,
крила ми е с борна препрълила.
Па си увлезна у горни бели,
па си Момчил от сън викаше:
- Стани, стани, Момчиле юначе!
Си дружина на лов отидоха,
си дружина по лов уловиха -
кой елен, кой кошута.
Я Момчил си потийо говори:
- Горок съм си сън сънувал -
на сън ме лапая до три люти змии!
- Не бой се, не бой се,
че хванеш три сури елена -
два че утепаш, един че ти утече.
Па си стана Момчил войвода,
па си дойде горе на лове.
Таман току-що Момчил пристига,
достигна го тая силна войска.
Та си хванаха Момчил, добър юнак,
везоя му ръце наопако.
Па щото бея краля Вълкашина,
па си взема Момчилово рухо,
и си взема Момчилов калпак.
Рухо облачи, рухо не му се хваща.
Калпак тура, калпак му се не хваща.
Па си взема Момчилова чаша,
па не мози чаша да повдигне.
Проговори краля Вълкашина:
- Она Момчила на измама издаде,
та мене ли атър че гледа?
Проговори Момчил добър юнак:
- Не си вземай мое първо либе,
най си вземи моя мила сестра!

 


Перник, кв. Даскалово (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014