* * *

Убийството на Момчил юнак

Книже пише Момчилово любе,
та си прати кралю Вукаршину:
"Люби мене, кралю Вукаршине!"
Он ю писа, та па назад варна:
"Я не смеем от Момчил юнака!"
Она пише друго върна, море:
"Люби мене", па му рекла:
"Та кога бъде бела събота
ти да сбереш три иляди войска,
та да дойдеш у гора зелена,
та да дойдеш при бистри езери.
Там че дойде Момчил вреден юнак,
я чем него лесно да измамим
да ойде он у гора на лова,
тогай ти тамо да го погубиш
сос три иляди войска, море!"
Кога било вечер на вечера,
кога било у Света Неделя,
по двор ходи Момчилово любе,
по двор ходи и си сълзи рони.
Согледа го Момчил добър юнак,
па на любе тийом отговаря:
- Таком Бога, мое пръвно любе,
дали немаш рухо да си носиш,
дали немаш пари да си броиш,
та по двор ходиш и сълзи рониш?
А она му тийом отговара, море:
- Да я имам рухо да си носим,
да я имам пари да си броим,
ама ми е жалба за тебека,
де не даваш коня да ти справям,
се го справя сестра Ангелина.
Отговаря Момчил, добър юнак:
- Ако можеш, любе, да спреваряш,
да спреваряш сестра Ангелина,
стани рано, справяй бърза коня.
Кога било нощ и полунощ,
она тогаз сестра спреварила.
Она станала нощ и полунощ,
она станала коня да му справя -
сос огън му крила опърлила,
сос катран му очи замазала,
девет колана му олабила,
остра сабя му запечатила.
У двора коня му е извела,
па на него си е окала, море:
- Айде, стани, Момчиле юначе,
сви юнаци на лова ойдоха,
я ти, море, у одаи си спиш.
Събуди се Момчил, добър юнак,
та на любе тоим отговара:
- Я че идем вов гора у лова,
но съм си страшен сънок сънувал -
на сне ойдох при бистри езере,
разгневи се тоя бистър езер,
та ми коня у гърди си бие.
- Айде, айде, Момчил добър юнак,
всякаков се сънок не сбива,
днеска е, Момчиле, Света Неделя,
кон крилешат съм ти приготвила.
Он го янал и си сабя вземал.
Турил си нога у зенгия, мори,
дур да тури и оная, мори,
он си ойде при бистри езере.
При бистри езере пуно войска,
он побегна назаде, море,
па на коня отговаря, море:
- Леле, коньо крилешато,
айде бегай да бегаме,
сега младо че погинем!
Я кон си му отговаря:
- Аиде, слази от менека,
я не можем са да си бегам -
крила ми са опърлени,
очи ми са печатени, мори,
коланйе ми олабени, мори,
не лу бегай с твои нозе!
И он срипна от конята,
та побегна голи нозе,
та побегна у далеко,
та побегна и сам ока:
- Отварай ми, мое любе!
Па си бутна на портите -
пусти порти затворени.
Он на сестра отговаря:
- Леле, сестро Ангелино,
хвърляй платно през дуваре,
ега можем да утечем!
Я она тийом отговаря:
- Бог да убие мила снаха,
излъга ме да ме поще -
коси ми е завезала,
завезала за диреци,
та не можем да си станем!
- Тръглей сестро руси коси,
да ги скубеш низ главата,
ега можеш платно хвърли!
Она оскубла руси коси,
па прехвърли бело платно,
прехвърли го през дуваре.
Бог да убие пръвно любе,
па посече бело платно,
прекина се бело платно,
пристигнаа клети турци,
та удариха девет муздраци,
та го удариха в клето сърчзе!
Он си паднал у дворове,
достигнал е крал Вукаршин:
- Назад, назад, клети турци!
Тогай си порти отвориле,
проговорил Момчил добър конак:
- Таком Бога, Кралю Вукаршине,
я си вземи моя свилна дреха
и си вземи мои златен калпак,
и си вземи мои чижми, море,
та ги тури на твоята снага,
да видим, че ти прилега ли!
И он турил неговото рухо,
та се скрил у неговото рухо,
златен калпак му е очи покрил,
пусти чижми нехтя да обува:
- Таком Бога, Момчиле юначе,
можем ли тебе да излекуем,
много ли те маздраци удариха?
Да те излекуем, айде, мор!
- Ой те тебе, Кралю Вукаршине,
много са ме ударили, море,
девет маздраци по снага,
десетия ме у сърце ударил,
удриха ме турци еничери,
та не можем да се излекуем,
са погуби мое пръвньо любе,
та си вземи сестра Ангелина,
та да знаеш дека жена водиш,
та да знаеш дека чедо че роди,
че ти роди Марко Кралевина,
от Краля Вукаршина, море!
Погубил е негово пръвно либе,
па си взел сестра Ангелина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014