|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше,
със позлатени подкови,
със посребрени юлари.
Еленка, булка хубава,
тя си Момчила питаше:
- Момчиле, първо венчило,
сутрин ти конче все босо,
вечер ти конче обуто -
де ходиш, Момчиле, де скиташ?
Момчил Еленке думаше:
- Еленке, първо венчило,
като ме питаш, да кажа.
Досега всичко бе скришом,
отсега няма да бъде.
Аз ходя, Еленке, аз скитам,
долу ми, долу в Цариград.
Там съм си, Еленке, залюбил
на цар Костадин дъщеря,
Мара ми, бяла гъркиня.
Любя я, Еленке, любя я,
любя я и ще я взема,
пък тебе клета ще оставя
със мъжка рожба на ръце
и друга лежи на сърце.
Чуди се Еленка, мае се,
какво да прави, да стори.
Грабнала бяла хартия
и синьо-черно мастило,
та ситно писмо написва,
до царя, цар Костадина.
Писмото пише, говори:
"Царьо ле, царьо честити,
опустяло ти царството,
царството и господарството,
кога не можеш да уловиш
Момчила, луда гидия!
Той всяка вечер дохожда
и си е, царю, залюбил
твоята дъщеря най-малка,
Мара ми, бяла гъркиня.
Люби я, царю, люби я,
люби я и ще я вземе,
пък мене клета ще остави
със мъжка рожба на ръце
и друга лежи на сърце."
Царя си писмо прочита,
строга заповед издаде
до свойте верни гавази
и на гавази поръчва:
- Момчила да ми уловите,
главата да му отрежите
и на блюдо да ми я донесете,
че той всяка вечер дохожда
и ми е Мара залюбил,
моятя дъщеря най-малка!
Гавази с коне тръгнаха
и си Момчила гонеха.
(...)
- Ние го, царю, видяхме,
по дирите му тръгнахме,
Момчил в земята потъна...
Момчил при Мара отива,
в царските златни палати.
Там го Костадин намира,
Мара баща си думаше:
- Моята глава вземете,
неговата оставете.
Костадин с туй се помири
и нищо Момчила не стори.
Патреш, Павликенско; на тлаки и беленки (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|