* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени петали
и със сребърни махове.
Денем си конче ковеше,
нощем си конче окуцява,
окуцява, олъм, обосява.
Еленка дума Момчиле:
- Защо ти конче окуцява,
окуцява, олъм, обосява?
Момчил Еленке думаше:
- Аз ходя, Еленке, в Цариград,
отивам и се завръщам,
при царя, цар Костадина.
Той има, Еленке, три моми,
и трите, Еленке, хубави,
първата аз залюбих.
Любя я и ще взема,
на име Мара-гъркиня,
теб ще, Еленке, оставя.
Като се Еленка научи,
че взема бяла хартия,
на царя хабер проводи:
"Царю ле, да не изцаруваш,
ако не хванеш Момчила,
главата да му отрежеш!"
Царя гавази думаше:
- Кончетата си изведете,
с руйно ги вино напоете,
с дребен ги ориз назобете,
че ми Момчил стигнете
и му главата отрежете,
и при мене я донесете!
Момчил Еленке думаше:
- Еленке, булка хубава,
стани ми вратня отвори,
че ме гавази достигат!
Еленка му вратня не отвори,
конче дувара прескочи,
Момчил на пътя падна.
Че го гавази заклали,
глава му в торба сложили
и на царя занесли,
на царя, цар Костадина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014