|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше.
Вечер си конче ковеше
със златни налове,
със сребърни гвоздеи
и си конче оседлаваше
за Цариграда голяма.
Еленка, булка хубава,
Момчила тихо питаше:
- Като си вечер конче подковаваш,
сутрин ти конче обосява,
де ходиш, Момчиле, де скиташ,
правичко на мен ми кажи?
Момчил на Еленки думаше:
- Аз ходя, Еленке, аз ходя
в Цариграда голяма,
там си имам либе гъргиня,
с която скоро ще се годя,
теб ще, Еленке, оставя,
не си ми, Еленке, хубава
кат първата-втората година.
Еленка Момчила думаше:
- Как ще бъда, Момчиле, хубава,
като съм ти шест рожби изхранила?!
Момчил си Еленки думаше:
- Аз каквото ти кажа, ще правиш,
аз, Еленке, заминавам, гъркиня да взема,
ти, Еленке, гостби ще направиш всякакви,
сватбата да посрещнем!
Еленка на свекърва думаше:
- Слушай, майко, слушай,
какво ми Момчил каза.
Утре в Цариград отива,
булка гъркиня да вземе.
Заръча, поръчка поръча,
гостби всякакви да наготвиш,
сватбата да посрещнем.
Майка му на булка Еленка думаше:
- Недей, мама, плака,
аз ще те, мама, науча,
Момчил пак тебе да вземе.
Само обяд му направи,
облечи дрехи булчински,
прибери шестте деца,
на портите излезни,
на Момчил булка честити.
Момчил се със сватба зададе,
Еленка порти отвори,
шестте деца при нея бяха,
тя отиде да му честити булче.
Момчил от файтон скочи,
па си Еленка прегърна
и всички мили дечица,
и си сватба върна,
и си в къщи влезе,
и се обяд наобядва,
и от Еленка прошка измоли,
че грешка беше направил.
Осъм, Никополско (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|