* * *

Убийството на Момчил юнак

Деня седит старего Секула,
деня седит во своята кукя
и си коит своя бърза коня -
плочи клаат чистийон карагрош,
клинци коит сърма прецедена.
Първа спия спият с млада Секулица,
та ми станвит, по войски ми ходит.
Го побарвит млада Секулица,
никоя ношч Секула не наожвит:
а той шетат до седумне войски.
Ке г' опитат млада Секулица:
- А Секула, а мили стопане!
Първа спия ти со мене легвиш,
седне те барам, никоя ношч
тебе не те наожвам.
Ката ношч до къде да шеташ?
Йе говорит старего Секула:
- А ей гиди, млада Секулице!
Си й шетам до седумне градой,
та си люба до седумне люби
и во зора пак кай тебе идам!
Ваква шика Секула ми прайт
и за унер дали ке завервит,
дали ке завервит млада Секулица.
Много ми се тая разлютила.
Хабер чинит на седум кральои:
- Ак сакате Секула да губите,
да губите на деннего Великден,
ке го пушча в онаа лепа църква,
ке му слеча кошуля пандзирлиа,
не му даам неговото оружье;
да го вие сите пречекате,
Секулу глава вие да вземете!
Та ми дойде деннийон Великден.
Го променвит Секулица млада,
То променвит старего Секула -
му изваде кошуля копринена
и му даде негова лепа руба.
Тога йе велит старий Секула:
- А ей гиди, млада Секулице!
Аз не носа саде копринена,
ке облеча и тая пандзирлия,
от' си имам седум лоши асми:
да н' ме мене асми пречекает!
Му говорих млада Секулица:
- А ей гиди, милего стопане!
В църкви ке ходиш со пандзир кошуля?
Кошуля йе в кърви облеана,
а аз сакам чисто да те пратам!
Я послуша Секула Секулица млада,
си облече онаа лепа руба
и си зеде свойето оружье.
Пак му велит Секулица млада.
- А ей гиди, Секула стопане!
И аз сакам све арно да те пратам,
со чисто, со арно дарот да си вземеш,
а ти сакаш и пусат да вземаш?
Ак ме любиш и ако ме слушаш,
ти пусат не вземай си!
Я послуша млада Секулица,
си остаи пусат от ръцете.
Си отиде в онаа лепа църква,
се причести старего Секула,
сега назад дома ке си идит.
Излегоа седумте кральои,
в ръце държат долдзи боздугани;
два-три зеде, два-три боздугана -
от них вземат и ними й бият.
Ама немат шчо да чинит - седуммина се!
Търчат дома оружие да вземит.
Бог я убил млада Секулица!
Вити порти ми й затворила,
а сестра му клала на шчица катраноа.
Та йе викат на своя мила сестра:,
- Хвърли, сестро, она бело платно!
- Как да станам, море, мили брате,
сум кладена на шчица катраноа,
как да станам, месо ке останит!
- Себе, сестро, себе не гледай се,
туку брата, сестро, куртулисай!
Шчо ми скокна сестра Ангелина,
шчо ми зеде платно от ковчега.
Платно ми го тая прехвърлила.
Ми се качвит старий Секула,
ми се качвит високи авлии.
Кучка била пуста Секулица,
го пресече она бело платно!
Шчо ми падна на зелена трева,
го фатиа онье седум кральой,
му зедоха глава до рамена!
Ке й викат млада Секулица,
ке й викат онье седум кральой,
ми й викат на сладка вечера.
Ми ядоха свите и ми пиха,
а еднему сърце ужалено, та йе велит:
- Я донеси неговийот скорен!
Го донесе неговийот скорен.
Кога пушчи скорен да облечит,
до пояса сийот ми загина.
- Я донеси неговийот калпак!
Го донесе неговийот калпак.
Ке го клаит на своята глава -
под пояса сийот ми загина.
- А къде йе пандзирли кошуля?
- Не се креват, за да я донесам,
видите я в шарена одая!
Ми станаха сите седуммина,
я гледеет, да я подкренеет;
я кревеет сите седуммина,
не можеет да я отвореет!
А боздуган - сто й пендесет ока.
Се разсърди еднийот от ними:
- Бог те убил, млада Секулице!
Ваков юнак ушч еднъж майка не рожджат!
Си изтръгна долга остра сабя,
и йе зеде глава до рамена!
Яле, пиле, сите си отишли,
Ангелина шчо ми починала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014