|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови,
със посребрени махове.
Вечер си кове кончето,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, охромява.
Елена Момчил думаше:
- Момчиле, либе Мочиле
де ходиш, либе, де скиташ,
вечер си ковеш кончето,
сутрин ти конче обосява,
обосява конче, охромява?
Момчил Еленка думаше:
- Либе Елено, Еленке,
аз ходя, либе, аз скитам
в Цариграда голяма,
там съм си либе залюбил,
на цар Костадин щерка му!
Аз ще се, либе, ожен,
тебе ще сама оставя.
Нова бяла река, Преславско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|