* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
денем си конче ковеше,
нощем си конче седлава
и на Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
ази, Еленке, отивам
във Цариграда голяма,
във цар Константинови дворове.
Той има до три дъщери,
най-младата е Еленка,
за нея ще се оженя.
Тебе те тука оставам,
със слънце порти отключвай,
със слънце порти заключвай,
да не те знаят комшии,
за мене да те разпитват!
Момчил си конче седлава,
с един камшик го шибва
и право в Цариграда отиде,
във цар Константинови дворове.
Кога на порти почукал,
не е излязъл цар Константин,
най излязъл слугата му.
Момчил на слугата му думаше:
- Къде е цар Константин,
дошъл съм за неговата дъщеря?
- Цар Константин ако излезе,
жив няма да те остави!
Че се Момчил уплашил,
назад си конче повърна.
Когат си у тях си отива,
на порти почуква -
портите са заключени,
прехвърля се през портите,
та си в къщата влезе -
какво си чудо да види
комшията и жена му в леглото.
(Той уж й казал рано да заключва портите...)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014