|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин конче обосява.
Еленка дума Момчила:
- Де ходиш, холан, Момчиле,
вечер си конче ковеше,
сутрин ти конче обосява?
- Аз ходя, либе Еленке,
в цар Костадинови,
неговата дъщеря любя,
любя и ще я вземе,
пък тебе, Еленке, оставям.
Че взе Еленка хартия,
написва писмо до царя:
"Опустяло ти й царството
кога не можеш Момчила да хванеш!
Твойта дъщеря ще вземе,
пък мене, царю, ще оставя
с малко дете на ръце."
Като писмото прочета
и си гавази изпрати
Момчила да хванат.
Момчил си на порти дойде:
- Бърже ми, Еленке, отвори!
Гавази ще ме хванат,
главата ми ще отрежат.
Еленка порти не отваря.
Той на сестра си думаше:
- Сестро ле, сестро мъничка,
я ми порти отвори!
В къщи като вляза,
буля ти ще заколя,
буля ти, още детето,
всичко за теб ще оставя.
- Не мога, братко, да отворя,
буля е яко затворила.
- Сестро ле, сестро по-малка,
я вземи платно белено,
че го през дувар прехвърли.
Еленка, булка хубава,
остра ножица вземала,
че си платното преряза,
Момчил на земя пада,
и гавази го хванаха,
и главата отрязаха.
Лозница, Търговищко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|