|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше,
сутрин си конче ковеше,
вечер му конече обосява,
обосява, конче окуцява.
Еленка, булка хубава,
тя си Момчила попитва:
- Момчиле, първо венчило,
де ходиш, холан, де скиташ?
Момчил Еленка думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
аз ходя, холан, Еленке,
в Цариград града голяма,
при цар Костадинова дъщеря,
Мара ми бяла гъркиня,
люби ме, Еленке, люби ме,
любя я и ще я взема,
а тебе клета оставям
с мъжко дете на ръце
и друго, Еленке, на сърце.
Кат чу Еленка тез думи,
нали е булка разумна,
вземала бяла хартия
и черно, тъмно мастило,
и ситно писмо написа
до царя, до Костадина:
"Царю ле, царю честити,
опустяло ти й царството,
царставото и господарството,
кога не можеш да хванеш
Момчила млада гидия,
кат ходи, царю, у вази
за твойта малка дъщеря,
Мара ми бяла гъркиня,
люби го, царю, люби го,
люби я и ще я вземе,
а мене клета оставя
с мъжко дете на ръце
и друго, царю, на сърце!"
Летница, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|