* * *

Убийството на Момчил юнак

Сбор се сбира доле в Узунжово,
сбор се сбира от търговци млади.
Допладне са стока разпродали,
а отпладне по шатри си седа.
А до шатри на трева зелена
кръстом седнал старец белобради,
кръшно свири с гусла яворова
и със гусла стари песни пее:
- Често чести млад Момчил войвода,
често чести по пазаре нови,
често чести по чаршие дълги.
Нека чести, Бог да му помогне!
Ама що си либе не наглежда,
младо либе, Елена Загорка?
Прошета се Момчилица млада,
прошета се низ длъги чаршии.
Па си среща краля Вукашина,
що се шета младо неженено,
дълга сабя по калдъръме влачи,
нозе удри, та мамузи дзънкат,
криво носи калпак самурлия,
през рамене свилена долама,
изобшита чисто сухо злато.
Весел ходи, нашироко гледа,
и със очи буйни, соколови,
ка устрели Момчилово либе
и я пита Вукашин заемело:
- Откъде си, моме, и чия си?
Отговори Момчилица млада:
- От далек съм, а не съм девойкя,
а невеста на Момчил войвода,
на Момчила от Пирота града.
Па ю рече Вълкашин заемело:
- Вала тебе, Момчилово либе!
Ти у Момчил се у сребро ходиш.
А да дойдеш с мене Вълкашина,
да те водим в мое равно Скопье,
се че ходиш ю свила и злато,
че те поим с вино медазина,
че те раним се бела шекера..
Отговара Момчилица млада:
- Искам, кралю, с тебе да заминем,
я не смеем от Момчил войвода,
че на Момчил равен юнак нема.
Никой не може с кон да го превари,
никой не смее сабя да намане,
та и двата той че ни намери
и без време двата че погуби.
Писмо пише Краля Вълкашина:
"Вала Богу, Момчилово либе,
гледай, мари, Момчил да отровиш,
да отровиш, Момчил да погубиш,
яли кажи аз да го погубим!"
Писмо пише млада Момчилица:
"Много здравье, кралье Вълкашине,
аз не можем Момчил да отровим,
че Момчил си хитра сестра има,
тя му готви ручок и вечера,
тя му готви, а майкя му свети,
а я стоим отстрана да гледам,
та не можем я близу да придем,
а то не ли Момчил да отровим.
Ама слушай, кралье Вълкашине,
слушай сега, що ти писмо пишем -
пиши писмо бегу, Радул бегу,
да ти пусне трима верни слуги.
Първа слуга гръка Мануила,
втора слуга Раде Савосава,
трета слуга пияница Гюро,
що разбира триесе езици.
Да събера три хиляди войска,
да я водя у Разбой планина
край езеро синьо и дълбоко.
Че Момчил си чуден навик има -
у неделя послед литургии
все си иде у гора зелена
лов да лови шатки златокрилки.
И там може него да погубиш,
да погубиш, мене да заплениш!
Рано рани млад Момчил войвода,
рано рани у света неделя,
рано рани с братя, братумчеди
в равни черкви Богу да се моля.
Па са дошли на равни дворове,
па седнали соври поставени
да си хапна, вино да си пийна.
А Момчил е дремка одремало,
та изпущи чаша позлатена.
Па се трепна Момчил и събуди
и на братя тогай проговори:
- Мили братя, мой братумчеди,
малко дремнах и страшно сънувах.
Отишел съм у гора зелена,
у среща ми до четири змии.
Една, братя, със сабля погубих,
втора, брате, коня със копита,
трета, братя, с боздуган погубих,
а четвърта, Бог да я убие,
ухапа ме на юнашко сърце.
Редом реда сън да му отгатна,
никой не може сън да му отгатне,
па ред дойде на пръвно му либе,
а она си на Момчил говори:
- Ти че ойдеш у гора зелена,
че изкараш четири елена.
Три, Момчиле, тизе че удариш,
а четвърти че да ти избегне.
Е това ти съня ти предрича.
Сви легнали на равни дворове,
Момчил легна на шарени одър.
Още не би дремка задремало,
ей че иде нему пръвньо либе
и покротко на Момчил говори:
- Толку годин как съм ти невеста,
ти на мене нищо не казуеш
какво рипаш долини, увари,
какво газиш войски многобройни.
А Момчил ю тогай отговори:
- Ти да пазиш сестра Ефросина,
кога биде у нови яхъре
да ми стегне конче пехливанче.
И кога го по грива погали,
криле пуща до църната земля
да ги кротко от праа поизчука.
Бог да бие неверна невеста!
Кога биде у нбви яхъре
да му стегне конче пехливанче,
престегна му до девет колана,
очи му е с катран замазала,
крила му е с борина пърлила
и нозе му със клинци набила,
а сабля му с олово запои.
Па си вика Момчил добър юнак:
- Вдиг' се, вдиг' се, Момчиле юначе,
сви юнаци на лов отидоха,
а ти юнак още дома легаш.
Тогай стана Момчил добър юнак
и повика девет мили братя,
девет братя, девет братумчеди,
и повика четирйсе слуги.
Наяали кони бързобди
и тръгнали за Разбой планина.
Като карат низ равни друмове,
пак Момчил е дремка одремнало
и се трепна и Момчил събудил,
и на братя тогай проговори:
- Тука нещо лошо ще ни срещне!
А они му тогай отговорат:
- Айде, братко, назад да се върнем!
А Момчил си на братя говори:
- Бог уби ви ваши женски сърца.
Сам погубвам дваисе иляди
от пладнина доде слънце зайде.
Ка отиде край езеро синьо,
налете го Вълкашин с дружина.
Сабля те.гли, сабля се не вади.
Тогай Момчил на бег си побегна,
и Момчил си на коня говори:
- Играй, коню, играй, пехливано,
избави ме от ръце душмански -
Коня цвилна, на Момчил продума:
- Вала тебе, Момчиле юначе,
клето да е твое пръвньо либе,
твое либе, моя господарка.
Кога дойде у нови яхъри,
престегна ми до девет колана,
очи ми е с катран замазала,
крила ми е с борина пърлила,
подмишници рани отворила,
сабля ти я с олово запои,
та заспало мое конско сърце.
Я си бръкни у свилни джепове,
та извади тез ситни мамузи,
удари ме тънки половини,
ега ми се сърце разиграе,
ега би те тебе куртулисал.
И Момчил си коня послушало,
ка си бръкна у свилни джепове,
та извади тес ситни мамузи,
удари го тънки половини,
та чижми му топла кръв пороси.
Ем играе коня Пехливана,
ем играе, ем през гора бега,
право бега Момчилови двори.
Момчил вика сестра Ефросина:
- Мила сестро, мила Ефросино,
отвори ми тез железни порти,
че ме гони Вълкашин с дружина.
А сестра му тогай отговори:
- Леле брате, Момчиле юначе,
клето да е твое пръвньо либе,
твое либе, моя милна снаха.
Ка плетеше мои руси коси,
та ми коси за дирек заплете.
А Момчил се втори път провикна:
- Мила сестро, мила Ефросино,
я посецни твои руси коси,
та си коси из глава изскуби,
или дирек низ темел изкърти.
Тебе, сестро, коси че порасна,
ама азе млад ако загинем,
лесно нема братле да намериш.
Сестра брату била уверена
и на шала глава посецнала,
та си коси низ глава изскубе,
тежък дирек низ темел изкърти
и отиде порти да отвори.
Тамо маа Момчилово либе,
не даде ю порти да отвори.
А тя ойде у хладни зевници,
та отвори шарени ковчедзи,
та докачи това бело платно,
та го върли през дувар високи
и Момчил се за платно дована.
Бог убил му неверна невеста!
Тя пререза това бело платно,
та Момчил си от дувари падна,
потроши си костите юнашки,
Вълкашин ги с боздуган дотроши.
Па Момчил се нему трапен моли:
- Вала тебе, кралье Вълкашине,
ако ми плениш двори и имане,
да не вземаш мое пръвньо либе,
при измама тебе че издаде.
Нел ми вземи сестра Ефросина,
Ефросина умна и разумна,
па може ви вам Господ да помогне
да имате рожба като мене,
що да има друга като нея.
Още Момчил душа не разделил,
та отвори порти позлатени
и изведе Вълкашин с дружина.
Па седнали соври поставени
и продума Краля Вълкашина:
- Вала тебе, Момчилово либе,
донеси му самура калпака!
Па го тури краля Вълкашина.
Що на Момчил на глава стоеше,
Вълкашину на рамена падна.
Донесе му Момчилови чижми,
в една чижма двете нозе тури
и не може чижма да изпълни.
Проговори краля Вълкашина:
- Бог уби те, неверна невесто!
Кога тоя юнак ти издаде,
на мене ли добро че помислиш!
Та я забра пред равни дворове,
дека Момчил още душа бере,
та пред него и нея погуби.
И Момчил се от душа раздели.
Той залиби сестра му Ефросина,
да му бъде млада домакинка,
да му бъде на майкя отмена.
Па и ним е Господ помогнало,
та добили до четири рожби.
Първа рожба краля Андреяша,
втора рожба млада Ангелина,
трета рожба убава Шеина
и четвърти дивни Крали Марко.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014