* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
с посребрени подкови,
с позлатени налове.
Вечер си конче оковава,
сутрин му конче обосява,
Еленка дума Момчиле:
- Момчиле, либе Момчиле,
де ходиш, кой те прилъга,
вечер си конче оковаваш, (2)
сутрин ти конче обосява?
Момочил Еленке думаше:
- Еленке, либе Еленке,
аз ходя, либе, в Цариград, (2)
при царя, цар Костадина,
негова дъщеря любя,
любя и ще я взема,
и тебе млада оставя, (2)
с мъжка рожба на ръце
и друга, либе, на сърце.
Еленка много домъчня
и седна, писмо написа,
до царя, до цар Костадина:
"Харам да ти е царството,
царството и везирството,
кога не можеш да си хванеш
Момчила, млада гидия,
че той си, царю, залюбил
твоята малка дъщеря,
люби я и ще я вземе,
а мене млада оставя,
с мъжка рожба на ръце
и друга, царю, на сърце!"
Цар Костадин си писмото получи,
получи и го прочете,
и на гавази нареди:
- Момчила да си уловят,
главата да му отрежат,
главата нему донесат.
Гавази подир Момчила коне пуснаха,
Момчила да си уловят,
главата да му отрежат.
Момчил си конче назад бутна
и като си порти достигна,
и се на порти покачи,
и се на Еленка провикна:
- Бърже ми, Еленке, отвори!
Еленка се отвътре обажда:
- Либе, Момчиле, дето си ходил,
пак там, либе, иди!
Че са гавази пристигнали
и му главата отрязали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014