* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени накови.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява, още охромява.
Елекна дума Момчила:
- Момчиле, любе Момчиле,
каква е тая работа,
вечер си конче оковаваш,
сутрин ти конче обосява,
обосява, още охромява.
Дали е слабо ковано,
или е от много каране?
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, първо венчило,
като ме питаш, да кажа.
То не е слабо ковано,
най е от много каране.
Аз си, Еленке, залюбих
цар Костадиновата дъщеря,
затова конче ми обосява,
обосява, още охромява.
Еленка нищо не каза,
отиде горе в стаята,
отхлюпи пъстри сандъци,
извади бяла хартия,
с черни я слова написа
и си до царя изпрати.
Писмото пише, говори:
"Царко ле, цар Костадине,
такава ли е твоята дъщеря,
да лъже, царко, да мами,
и на живи жени мъжете,
на дребни деца бащите?!"
Царят се много ядоса,
бързо за Момчил изпрати.
Момчил си иде отдолу,
цар Костадин дъщерята,
тя на Момчила думаше:
- Върни се, Момчиле, върни се,
татко те търси, Момчиле,
търси те, ще те убие!
Момчил си конче разяри,
бързо се назад обърна
и при Еленка отиде,
и на Еленка думаше:
- Прости ме, любе Еленке,
отсега вече нататък
няма да ходя при нея!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014