|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с посребрени подкови,
с позлатени налове.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче събуто,
събуто конче, окуцяло.
Иринка, булка хубава,
тя си на Момчила думаше:
- Момчиле, първо венчило,
каква е твоята работа -
вечер си конче ковеш,
сутрин го босо намираш,
обосяло конче, окуцяло?
Момчил на Иринка думаше:
- Аз ходя, Иринке, аз ходя
в Цариграда голяма,
аз любя, Иринке, аз любя
Мара ми, бяла гъркиня,
любя и ще я взема,
пък тебе, Иринке, ще оставя
сама, самичка да ходиш
с четири дребни дечица.
Иринка, булка хубава,
взела, писмо написа
до царя ми, цар Мурада,
писмото пише, нарежда:
"Царю ле, цар Мураде,
моето либе Момчил,
той иде, царю, той иде
в Цариграда голяма.
Той люби, царю, той люби,
твойта дъщеря, царю -
Мара ми, бяла гъркиня,
а мене, царю, ще остави
сама, самичка да ходя
с четири дребни дечица!"
Царят ми хабер получи
и си войската нагласи.
Момчил, като пристигне,
на място да го убият.
Като ми е пристигнал млад Момчил
в Цариграда голяма,
той си вижда войската
и се назад повръща.
Гонила го е войската
до неговите дворове.
Като пред порти пристигна,
на Иринка си думаше:
- Излез ми, Иринке, отвори,
войската ще ме убие!
Иринка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Където си ходил, Момчиле,
пак там, либе, да идеш,
портите не ти отварям.
Тогава го войска настига
и му главата отрязва.
Жълтеш, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|