* * *

Убийството на Момчил юнак

Сбор се сбира близо у сумжево,
все търговци, все млади юнаци.
До пладне са се стока продавали,
от пладне са шатри наредили.
Кръстом седи старец белобрадец,
кръстом свири с гусла яворова,
кръшно свири, стари песни пее.
Често чести млад Момчил войвода,
често чести по нови пазари.
Нека чести, Бог да му помогне,
ама му се либе ненаглежда
и оно се по пазар продава.
Насреща му Вълкашин войвода,
та я стреля с очи соколеви.
Потрепнала млада Момчилица,
па й краля насмеан продума:
- Отдека си, моме, отдека си,
от коя си пуста покраина?
А она му потийо говори:
- Да я не съм гиздава девокя.
Азе любне на Момчил войвода,
на Момчила от Пирота града.
А он си и потийо говори:
- У Момчила се у сребро ходиш.
Мен да дойдеш, че си ходиш,
че си ходиш у свила, у злато.
Па си хойде краля Вълкашина,
па си хойде дома на дворове.
Та на бързо ситно писмо пише,
та го прати по сиво соколе.
- Носи сокле, тая бела книга,
да я дадеш Момчилица млада.
И у книга Вълкашин й пише:
"Гледай, любне, прави що че правиш,
яли трови Момчила юнака,
яли мене кажи как да го погубим!"
Книга връща Момчилица млада,
та я върща по сиво соколе.
"Бога тебе, краля Вълкашино,
я не мога Момчила да гледам,
а то нели отров да натурам.
Он си има своя стара майка
и си има своя мила сестра.
Сестра готви ручок и вечера,
сестра готви, макя обиоди.
Я не смеем ни близо да придем,
а то нели отров да натурам.
Ама слушай, кралю Вълкашин,
събери си три иляди войска,
па си ойди на Разбой планина.
Момчил има яко чуден навик.
У неделя, после литургия,
он тогава на лова отива."
Кога било у света неделя,
Момчилица коня му справи,
пушка му вода напълнила,
сабла му през камън тръгнала,
очи му е с катран намазала,
па си вика Момчила юнака:
- Стани, стани, Момчиле юначе,
си дружина на лова ойдоха,
че излова шатки златокрилки,
че излова вакли яребици!
А Момчил й потийо говори:
- Нина лова нека си я лова,
моя лова нека тамо седи,
нека седи, нека трева пасе.
Па си яхна коня на голина,
па си ойде воз гори зелени.
Засвириле хайдушки гласове.
Погнал го е краля Вълкашина.
Па побегна Момчил добър юнак,
па на коня вели и говори:
- Бегай, коню, бегай, сив-зеленко,
ти бегаше, коню, без неволя,
сега нечеш при тая неволя!
Сечи, сабло, сечи, димитрие,
ти сечеше, сабло, без неволя,
сега нечеш при тая неволя!
А кон си му потийо говори:
- Клето да е твое първо либе,
нозе ми е с гайтан претегнало,
пушка ти е вода напълнило,
сабла ти е през камън търгнало.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014