|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови,
със посребрени махови.
Вечер си кове кончето
сутрин му конче обосява.
Тодорка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Момчиле, любе Момчиле,
каква й таз твойта работа -
вечер си ковеш кончето,
сутрин ти конче обосява?!
Де замръкваш, Момчиле,
де осъмваш, Момчиле?
Момчил Еленки думаше:
- Еленке, либе Еленке,
като ме питаш, да кажа.
Ази си ходя, либе ле,
в Цариграда при цар Костадин,
там любя неговта дъщеря,
любя я и ще я взема.
Хрищени, Старозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|