|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше,
с позлатени подкови
и посребрени налове,
вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, охромявя.
Момчиловата булчица,
тя на Момчил думаше:
- Момчиле, либе Момчиле,
Момчиле, първо венчило,
де ходиш, либе, де скиташ,
вечер си конче подковеш,
сутрин ти конче обосява,
обосява, още охромява.
Момчил Еленка думаше:
- Либе Еленке, Еленке,
като ме питаш, да кажа,
без да те тебе излъжа.
Аз ходя, либе, аз ходя
в Цариграда голяма,
при цар Костадиновата дъщеря,
либя я, либе Еленке,
либя я и ще я взема,
а теб, Еленке, ще оставя
с мъжка рожба на ръце
и друга лежи на сърце!
Глоджево, Кубратско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|