* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови,
с посребрени пирони.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява, още оголява.
Еленка дума Момчиле:
- Момчиле, луда гидийо,
вечер си конче ковеше,
сутрин ти конче обосява,
обосява, още оголява,
къде ходиш, холан, Момчиле,
къде ходиш, къде скиташ?
Момчил Еленке думаше:
- Еленке, първо венчило,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Аз ходя, Еленке, аз ходя
в Цариграда голяма.
Там съм, Еленке, залюбил
цар Костадиновата дъщеря,
Мара ми бяла гъркиня.
Любя я, Еленке, любя я,
любя я и ще я взема,
пък тебе, Еленке, ще оставя,
да ходиш, холан, да скиташ,
немила, още недрага,
с мъжко дете на ръце
и друго, Еленке, на сърце.
Еленка я мъчно домъчня,
още я гневно догневя.
Грабна Еленка, че грабна,
мастило, бяла хартия,
че си писмо написа,
писмо до цар Костадина.
Царят писмото получи,
в писмото пише, говори:
"Царю ле, господарю ле,
опустяло ти царството,
царството и господарството
като не можеш Момчил да уловиш,
главата да му отрежеш,
на кол да я забиеш,
че той е, царю, залюбил
най-малката ти дъщеря,
Мара ми бяла гъркиня.
Люби я, царю, люби я,
люби я и ще я вземе,
пък мене, царю, ще остави
немила, още недрага,
с мъжко дете на ръце
и с друго, царю, на сърце."
Царят го гневно догневя,
че прати царя, че прати
гавази, гръцка потеря.
Момчил на порти тропаше
и на Еленка се молеше:
- Еленке, любе Еленке,
ела ми порти отвори,
че гавази ме достигат,
главата ще ми отрежат!
Еленка Момчиле думаше:
- Момчиле, любе Момчиле,
дето си ходил цяла нощ,
пак там, Момчиле, да идеш!
Докат си Еленка издума,
гавази го достигнали
и му главата отрязали,
и на кол я понесли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014