|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше,
вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обоснява.
Еленка Момчилу думаше:
- Момчиле, първо венчило,
като си конче ковеше
с позлатени подкови,
със сребърни молови,
вечер го, либе, ковеше,
сутрин ти конче обоснело.
Аз, либе, ще те попитам,
де ходиш, де скиташ?
Момчил Еленки:
- Като ме питаш, ще кажа.
Досега скритом вършихме,
отсега скритом не бива.
Ази си, Еленке, ходя
в Цариградските палати,
царя има до три дъщери.
Най-малката е Мара гъркиня,
либя ги и ще ги взема,
а теб ще, либе, напусна
с мъжко дете на ръце.
Тогава Еленка продума:
- Как ще ме, либе, напуснеш,
като мъжка рожба имаме на ръце?
Галиче, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|