* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосяло.
Майка му дума: - Момчиле,
защо ти конче запряло,
запряло и запусталяло?
Дали е гладно останало,
или от много каране,
или от претоварване?
Момчил майка си говори:
- Мале ле, стара майчице,
много си хитра, разумна,
как ми конче съгледа,
че е вече запусталяло.
Не е от глад и претоварване,
най е от много каране...
Правичко, мале, ще кажа,
аз няма да те излъжа,
сега ме, мале, научи,
досега, мале, не знаеш,
сега е дошло да кажа.
Залюбих любе далеко,
през девет села, в десето.
Любех го, мале, лъжех го,
ходи се дотам за два дни,
за два дни и за три дни,
аз го ходя в една нощ,
в една нощ и се завръщам,
затуй ми е конче запряло,
запряло и запусталяло.
Либе ми е много хубаво,
ала е младо и глупаво,
не знае хурка да преде,
нито пък на стан да тъче...
Майка му тогаз продума:
- Момчиле, сине Момчиле,
като е толкоз хубаво,
пък викаш младо и глупаво,
сега да те науча -
да отидеш, сине, при него
и да го, сине, попиташ,
три думи да ти отгатне.
Ако ги, сине, отгатне -
само го, сине, доведи!
Да го, мале, попиташ:
"Кое е на света най-мило,
кое е най-сладко
и кое на света най-бързо?"
Момчил си конче възседна
и си при либе отиде.
Той си либето попита,
каквото му майка наръча.
Либе му бързо думаше
и си Момчил погледна,
че му сладко продума:
- Умът е на света най-бързо,
сънят е от меда по-сладък,
любе от мама по-мило!
Момчил си либе прегърна
и го при майка си заведе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014