|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше -
четири крака за четири хиляди,
със посребрени подкови,
с позлатени махове.
Вечер си конче ковеше,
сутрин му конче обосява.
Елена Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми кажеш,
че си знаеш, Момчиле,
на мене лъжа не бива.
Де ходиш, холан, Момчиле,
с твоето конче хранено,
вечер си конче ковеш,
сутрин ти обосява?
- Като ме питаш, Еленке, да кажа.
Аз ходя, Еленке, в Цариграда,
там съм, Еленке, залюбил
цар Костадинова дъщеря.
Любя я, Еленке, и ще я взема,
пък тебе ще оставя
да ходиш клета вдовица
с мъжко дете на ръце!
Еленка силно дожаля,
че грабна черно мастило,
черно мастило и бяла хартия,
и до цар Костадин писмо написа.
Царя си писмо получи,
получи и прочете.
"Опустяло ти царството,
царството и господарството,
кога не можеш да уловиш
Момчил ми, млад гидия,
с твоята малка дъщеря!"
Царят се разгневи,
че събра верни гавази,
заповед грозна издаде -
Момчил сред пътя да хванат
и му главата отрежат,
и на царя занесат.
Гавази след Момчил вървят,
Момчил на порти похлопа
и на Еленка вика:
- Ела ми порти отвори,
че след мене царска потеря!
- Ази сега порти не отварям,
дето си ходил досега, там да идеш!
Момчил се на конче изправи,
дано порти прескочи.
Ето гавази пристигът,
от конче Момчил свалили
и му главата отрязали,
и на царя занесли.
Дряновец, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|