* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови
и с посребрени махаи.
Сутрин си конче ковеше,
вечер му конче обосява,
обосява, оголява.
Еленка Момчилу думаше:
- Момчиле, първо венчило,
нещичко ще те попитам,
правичко да си ми кажеш,
що ти е конче обосяло,
обосяло, оголяло
дали от много хранене,
или от много яздене.
- Аз си, Еленке, залибих,
на царя на Костадина
най-малката му дъщеря,
либя я и ще я взема,
а теб, Еленке, напущам!
Тогаз Еленка заплака,
па си тя писмо написа,
до царя, до Костадина.
Писмото пише, говори:
"Царю ле, царю честити,
пусто остало царството,
кога не можеш да хванеш
Момчила, баш хайдутина,
че той си, царю, залиби,
твоята малка дъщеря,
либи я и ще я вземе,
а мене, царю, напуща!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014