|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
със позлатени подкови,
със посребрени махове;
вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява, кован хабяви.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думаше:
- Любе Момчиле, Момчиле,
че къде ходиш толкова,
вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосява,
обосява, кован хабяви?
- Либе Елено, Еленке,
като ме питаш, да кажа.
Аз ходя, Еленке, в Цариград,
в цар Костадиновите палати.
Царят си има три моми,
и трите, Еленке, хубави.
Любя, Еленке, най-малката,
любя я и ще я взема.
Кат' зачу Еленка тез думи,
вземала й перо и мастило,
ситно си писмо написа:
"Царю ле, царю честити,
какви са тез твойте дъщери,
да любят, царю, да лъжат
на живи жени мъжете?!"
Царят се много ядоса,
изпрати царят джелати,
Момчилу глава да отсекат,
на царя да я занесат.
Дамяново, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|