* * *

Убийството на Момчил юнак

Петкана Момчил думаше:
- Либе Момчиле, Момчиле,
с вечер си конче ковеш,
сутрин ти конче обосява,
обосява конче, окуцява.
Де ходиш, либе, любе Момчиле,
по злото време?
Момчил Петкана думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
кога ме питаш, да кажа.
Кога си конче подкова,
подкова и възседна,
в Малта касаба отивам,
при нями жълти еврейки.
С еврейки ядем и пием,
оттам га конче възседна
в Цариграда отивам
при цар Костадинова сестра Марийка.
Аз съм Марийка залюбил,
любя я и ще я взема.
Кога Марийка я взема,
на царя главата ще взема
и на престола ще седна!
Нали се Петкана уплаши,
та ми си писмо изпрати
на царя, цар Костадина:
"Царо льо, цар Костадине,
знаеш ли, царо, или не знаеш,
за тоя Момчил войвода,
че той е, царо, залюбил
твойта сестра Марийка,
кога я, царо, той вземе,
твойта глава ще отреже
и на престола ще седне!"
А царя, цар Костадина,
той ми си писмо повърна
до таз ми бяла Петкана:
"Ой, те теб, бяла Петкано,
ти си Момчил изпитай -
от кого се Момчил бои,
та него да си изпратя,
Момчила да си улови!"
Петкана дума Момчила:
- Любе Момчиле, Момчиле,
стана ми девет години,
как сме се, любе, вземали -
не съм те, любе, питала,
кой е от тебе по-юнак?
Момчил Петкана думаше:
- Любе Петкано, Петкано,
кога ме питаш, да кажа,
че е от мене по-юнак
Радия ми страшна войвода,
с девет души помощника
и дванайсет души чирака!
Петкана писмо повърна
при царя, цар Костадина:
"Царо льо, цар Кастадине,
днес петък, утре събота,
другий ден Света неделя,
личен ден Великден.
Момчил на черква ще дойде
във Цариграда голяма,
в черквата Света неделя,
на Бога да се помоли.
Тогава, царо, да изпратиш
Радия страшна войвода,
с девет души помощника
и дванайсет души чирака,
Момчила да си заловят!"
На личен ден, Великден,
Момчил си конче оседли,
оседли и го възседна,
и на Петкана продума:
- Петкано, любе Петкано,
подай ми, любе, саблята,
саблята и боздугана.
Петкана Момчил думаше:
- Любе Момчиле, Момчиле,
беки щеш на война да вървиш,
та си саблята що искаш,
саблята и боздугана?!
И на конче крила опърлила,
и боздугана строшила.
Момчил ми в черква влезна,
пред икона се прекръсти
и свещица запали.
Га се подире обърна,
черквата заобиколена
с Радилови млади момчета.
Тръгна ми Момчил да бяга
и ми си конче възседна,
на конче криле опърлени.
Кога до порти отиде,
той си на порти похлопа:
- Либе Петкано, Петкано,
яла ми порти отвори,
да не ме Радия достигне,
главата да ми отреже!
Петкана Момчил продума:
- Любе Момчиле, Момчиле,
ти иди, любе, ти иди
на Малта касаба голяма,
при нями жълти еврейки,
те да ти порти отворят,
те, ако не ти отворят,
в Цариграда да отидеш,
при цар Костадинова сестра,
тя ко не ти порти отвори,
тогава при мен да дойдеш!
Тогава се Момчил обади
на негова сестра Марийка:
- Сестро Марийке, Марийке,
ела ми порти отвори!
Марийка се отвътре обади:
- Бате Момчиле, Момчиле,
днеска е личен ден Великден,
нашата буля Петкана,
кат ми косата плетеше
и ме е, бате, заплела,
на стълб ми коса оплела,
на дванайсет редици,
не мога, бате, да дойда.
Той й тогаз продума:
- Сестро Марийке, Марийке,
стълба ли, сестро, ще мъкнеш,
или коса ще скубеш,
трябва, сестро, да дойдеш!
Нал се Марийка напена,
дирек се не мъкне,
а си косата измъкна
и отиде порти да отвори.
Кога до порти отиде,
Петкана порти заключила,
ключове в пояс е скрила.
Тогава Момчил продума:
- Сестро Марийке, Марийке,
ти имаш платно тъкано,
два аршина широко,
триста аршина дълго.
Вземи ми платно прехвърли.
Марийка му платно прехвърли,
Момчил се през кръст превърза.
Марийка платно улови,
през дувар да го прекара.
Кога се Момчил издигна
девет метра високо,
Петкана платно отряза,
Момчил ми падна, загина.
Тогава отива Радия
до Момчилица, млада невяста,
на него булка да стане.
И тогава са влянали
да хапнат, да пият,
Радил й калпак поискал,
на глава да го надене.
Кога го Радия надяна,
като пет души под палатка войници.
Той му обувките поиска,
тя му обувки занесе,
кога ги Радил надяна,
двете ноги в една влянали.
Радил си казал на Момчилица:
- Момчилице, млада невясто,
ти какъв юнак Момчила издаде,
мене три деня няма да ходиш!
Па си взел Момчилова сестра Марийка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014