|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше
с позлатени подкови,
с посребрени надкови.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява.
Еленка Момчил думаше:
- Момчиле, първо първино,
вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосява.
Я кажи ми, бре, къде ходиш,
я кажи, кажи, не лъжи!
Момчил Еленка думаше:
- Еленке, първо първино,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да не те излъжа.
Досега скришом вършех го,
а отсега, мари, нататък
не може скрито да бъде.
Аз ходя, мари, аз ходя
в Цариград, град голям.
Цар Костадин, мари,
има две дъщери хубави,
хубава Мара гъркиня.
Любе я, мари, любе я,
любе я и ще я взема,
а тебе клета оставям
с мъжка рожба на ръце
и друго, мари, на сърце.
Еленка се много ядоса.
Взела бяла хартия,
черно си писмо написва
до стари цар Костадин:
"Царю ле, царю честити,
опустяха ли ти царството,
царството и господарството,
като си Момчил не хванеш!"
Царят си писмо получи,
получи писмо, прочете.
Ава като войска нареди
окоп стените на Цариград,
третия окоп палата
да си Момчил залови.
Церовец, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|