|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше,
негово булче Петкана
мъжка си рожба държеше,
тя си по двори ходеше
и на Момчила думаше:
- Либе Момчиле, Момчиле,
Момчиле, първо венчило,
като си конче ти ковеш
с посребрени подкови
и позлатени налове,
вечер си конче ти ковеш,
сутрин ти конче обосява,
дали по търговия ти ходиш,
или пък си друго либе залибил?!
Момчил Петкана думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
Петкано, първо венчило,
като ме питаш, ще кажа,
без да те, либе, излъжа -
тебе те, либе, парясвам,
друго си либе залибих -
Мария, бяла гъркиня!
Петкана нищо не каза,
тя се назад повърна,
право в къщи отиде,
та взема бяла хартия,
с черно ми писмо написа,
написа до царя, до везира,
писмото пише, говори:
"Язък ти, царю, язък ти
на твойто царство, везирство,
да не можеш, царю, да хванеш
Момчила, млада войвода,
той ти в страната дохожда,
и ти дъщерята той либи,
Мария, бяла гъркиня,
а мене ме млада оставя
с мъжко дете в ръце,
и друго, царю, на сърце!"
Болярци, Асеновградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|