|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше;
вечер си конче ковеше,
ковеше и каереше,
сутрин му конче обосява,
обосява и окуцява.
Еленка дума Момчила:
- Къде ходиш, Момчиле,
вечер си конче ковеш,
сутрин ти конче обосяло,
обосяло конче, окуцяло?
Момчил Еленка думаше:
- Като ме питаш, да кажа -
досега скришом работех,
отсега Еленке, не може!
Аз ходя, Еленке, в Цариград,
и любя бяла гъркиня,
любя я и ще я взема,
тебе слугиня ще направя!
Като зачу Еленка тез думи,
че излезе горе в стаите,
вземала бяла хартия,
че си писъмце написа
до царя, до Костадина -
хабера й като дойде,
главата му да отреже,
на жена му армаган,
армаган да я изпрати.
Бяла (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|