|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче водеше,
сутрин си конче ковеше,
вечер конче обосява,
обосява конче, охромява.
Еленка си Момчил думаше:
- Момчиле, първо венчило,
къде ходиш с твойто конче хранено?
Сутрин си конче ковеш,
вечер си конче обосява.
Момчил на Еленка продума:
- Аз ходя, холън, аз ходя
в Цариграда голяма.
Там съм, Еленке, залюбил
цар Костадиновата дъщеря -
Мара ми бяла гъркиня,
либя я и ще я взема,
я тебе, Еленке, ще оставя,
да ходиш клета вдовица
с мъжка ми рожба на ръце!
Кат чу Еленка тез думи,
жално се Еленка нажали
и на Момчила продума:
- Какво ти, Момчиле, дотегна,
какво ти на тебе не хареса,
че ме млада вдовица оставяш
с мъжка ми рожба на ръце?
Кат нямам ни баща, ни майка,
а сал едно детенце,
на кого ще се оплача,
кой на мен ще повярва,
кой на мен, Момчиле, ще помогне?!
Бяла (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|