* * *

Убийството на Момчил юнак

Момчил си конче ковеше,
с позлатени подкови,
и посребрени налове.
Вечер го Момчил ковеше,
сутрин му конче обосява,
обосява конче, окуцява.
Еленка, булка хубава,
тя на Момчила думашe:
- Момчиле, либе Момчиле,
къде ходиш, либе, къде скиташ,
къде сладка вечер вечеряш?
Момчил Еленки думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Аз, ходя, либе, аз ходя,
там долу, долу в Цариград,
за цар Костадиновата дъщеря,
хубава Мара гъркиня.
Любя я, либе, любя я,
любя я и ще я взема.
Тебе ще млада оставя
с мъжка рожба на ръце,
и друга, Еленке, на сърце.
Еленка, булка хубава,
тя взема, писмо написва,
до царя, цар Костадина,
писмото пише, говори:
"Царю ле, цар Костадине,
честито да ти е царството,
царството и болярството.
Кога не можеш ти хвана,
Момчила, Момчил войвода,
той люби, царю, той люби,
твоята малка дъщеря.
Люби я и ще я вземе,
мене ще млада остави,
с мъжка рожба на ръце
и друга, царю, под сърце!"
Царят си писмо получи,
бърза заповед издаде -
Момчил войвода да хванат,
и главата да му занесат!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014