|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Момчил си конче ковеше,
със позлатени подкови
и посребрени мъхове.
Вечер си конче ковеше,
сутрин конче охромяло,
охромяло, обосяло.
Еленка Момчил питаше:
- Момчиле, първо венчило,
де ходиш, олън, де скиташ
със твойто конче хранено,
вечер си конче ковеше,
сутрин конче охромяло,
охромяло, обосяло?
Момчил Еленки думаше:
- Елено булка, Елено,
като ме питаш, да кажа.
Аз ходя, олън, аз ходя
във Цариграда голяма,
там си, Елено, залибих
хубава Мара гъркиня,
либя я, Елено, лъжа я,
лъжа я и ще я вземе,
теб ще, Елено, оставя
млада вдовица да ходиш,
вдовица разпъденица,
със мъжко дете на ръце,
и друго, Елено, на сърце.
Бели Осъм, Троянско (НПЛов., с. 174 - "Момчил юнак и Момчилица
-2").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|