|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Убийството на Момчил юнак
Кон си шета Крале Вукашине,
над ньой носи капа самурлия,
по ню влачи туя виту гриву.
У сречу му Момчилово либе.
Метна очи Крале Вукашине,
та изгледа Момчилово либе,
изгледа га кикву хубост носи.
Па говори Крале Вукашине:
- Вала тебе, убава девойко,
одека си и па на кога си?
Отговара Момчилово либе:
- Вала тебе, Крале Вукашине,
та я не съм убава девойкя,
лело съм си Момчилово либе,
де е Момчил юнак над юнаци,
и е юнак - равенство му нема.
Па говори Крале Вукашине:
- Вала тебе, Момчилово либе,
при Момчила у шикове одиш,
я си мани Момчила юнака,
я га мани, та мене залюби,
при мене че у злато да одиш.
Бог да бие Момчилово либе:
- Вала тебе, Крале Вукашине,
я не можем Момчила да манем,
я не можем ньега да погубим,
он йе юнак - равенство му нема.
Да се решим я да га отровим -
он си има сестру Ефросину
и си има ньему стару майкю.
Сестра готви, майкя обидуе,
та не можем я да га отровим.
- Слушай мене, я що че ти кажем,
тебе рука надалеко стига,
я напиши тая ситна писма,
па распрати нагоре-надоле,
да се сбере тая ситна войска.
Я ти кажем, Крале Вукашине,
кикъв адет Момчил научило.
Кига буде у света неделя,
Момчил иде у шарене църкве.
Кига Момчил из църкве си дойде,
тъгай Момчил обед обедуе
и си иде у лов при морето,
и си води девет мили брата -
девет брата, девет братанчета.
Там че чекаш, там че га погубиш.
Вукашине това испълнило.
Бог да бие Момчилово либе.
Ка е било у света неделя,
Момчил дойде из шарене църкве
и си Момчил обед обедуе,
па полежа малко да си поспи.
Бог да бие Момчилово либе,
увлезло е у ладни яъри,
тамо му е конче крилатинче.
Она му е крилата вързала,
вързала ги със девет колана
и десети - ибришим тканица.
Запои му туя остру саблю,
па увлезе у ладне одае.
Момчил се е от сън събудило,
па говори на ньегово либе:
- Вала тебе, мое първо либе,
кикъв съм си сънък сънувало,
дали на зло, или е на добро?
Отишъл съм у лов при морето,
там рипише до три иляди войска,
ме ватише и ме увързаше.
Отговара Момчилово либе:
- Не се плаши, Момчиле юначе,
сънъкът ти не си е на лошо.
Па се диже Момчил добър юнак,
та си яну конче крилатинче
и поведе девет мили брата,
девет брата, девет братанчета.
Преодише през гору зелену
и насташе през полье широко.
Погледали девет мили брата,
та говоре Момчилу юнаку:
- Вала тебе, Момчиле юначе,
я погледай надол при морето
кико се е оздоле стунтило,
разопнали сто бели чадъра,
я се врачай назад да сидемо!
А Момчил си думе отговара:
- Вала вамо, девет мили брайкя,
мили брайкя, девет братанчета,
Бог ви убил у женска сърцета,
я карайте напред да вървимо!
И брайкя си напред не вървели,
върнули се девет мили брайкя,
девет брата и девет братанчета.
А Момчил си самичък отиде.
Ка пристиже доле на морето,
издиже се три иляди войска.
Момчил врача коня наназаде,
конче кльоска, конче му не лети...
Саблю вади - сабля се не вади...
Жално дума Момчил добър юнак,
жално дума на ньегово конче:
- Вала тебе, конче крилатинче,
ти си мене досъг спасявало,
защо съга нечеш да ме спасиш?
Отговара конче крилатинче:
- Вала тебе, Момчиле юначе,
Бог да бие твое първо либе,
оно ми е крилата вързало,
вързала ги със девет колана
и десета - ибришим тканица.
Кажи кико я че тебе спасим?
И още ти саблю запоила...
Лело бъркни у свилни цепове,
та извади ноже църноцренче
та ме муни у клетото сърце,
ега би ми кърви разлютило,
ега би ми тебе запазило...
Момчил бъркну у свилни цепове,
та извади ноже църноцренче,
та убоде свое бързо конче,
убоде га у клетото сърце...
Тъгай му се кърви разлютило,
та избега конче крилатинче,
избега си Момчилу на двори.
Кига стиже до ньегове порте,
портете му яко заключене.
Па си ока Момчил добър юнак:
- Леле сестро, леле Ефросимко,
я излезни, та порти отвори,
ега би си брата запазило...
А сестра му пожално говори,
ем говори, ем си жално вика:
- Леле брале, леле мили брале,
Бог да бие твойто първо либе,
оно ми е косете решило
и косе ми за дирек вързало -
да кико че порти да отворим?
А братък си жално отговара:
- Леле сестро, леле Ефросимко,
я си тегльи, та косе изскуби.
Тебе че си косе да израсту
ил ти нема брата да си видиш...
И си дърпи сестра Ефросимка,
и е дърпла и косе изскубла...
Кига си е косуту изскубла,
свото се е здание протресло:
Кига сестра при портете пришла,
Бог да бие Момчилово либе
заключило и ключеве скрило.
Па си вика Момчил добър юнак:
- Леле сестро, леле Ефросимко,
я си върльи това бело платно
я га върльи през високи дувар.
Тамън се е Момчил изкачило
Бог да бие Момчилово либе -
одрезало това бело платно
и Момчил си е наземи падъл.
Достиже га Крале Вукашине,
одреза му тая руса глава...
А Момчил си главу търкаляло,
ем търкаля, ем думе говори:
- Вале тебе, Крале Вукашине,
ако си ме мене погубило,
не узимай мое първо либе:
ка погуби мене на юнаство,
та тебе ли главу че задържи?
Лело узни сестру Ефросимку -
да си знаеш що че либе водиш...
Увлезло е Крале Вукашине,
увлезло е у ладне одае.
Па казуе на Момчилово либе:
- Вала тебе, Момчилово либе,
я изнеси Момчилову чашу,
Момчилову чашу ведреницу,
що е Момчил на дюшек изпивал.
Изнесло е Момчилово либе,
изнесло е чашу ведреницу.
Насипало това руйно вино.
Он изпил е до едну третину,
две третине вино е остало.
Па говори Крале Вукашине:
- Я изнеси Момчилове чижме
да опитам я да ги обуем
и да видим дал че су ми тамън.
Изнела е Момчилово либе
изнело е и двете му чижме.
Двете ногье у едну чижму тури
и пай млого место остануло...
Тъгай дума Крале Вукашине:
- Я излезни на високи чардак,
та погледай през високи дувар,
дал на Момчил душа изпаднало,
да се ние с тебе залюбимо.
Излезло е либе на чардакът
да погледне през високи дувар.
По ню иде Крале Вукашине.
Та ю чушну през високи дувар.
Па се върну Крале Вукашине,
та си увзе сестру Ефросимку
и родили Марка Кралевиче.
Бахалин, Сливнишко (Любенов, Р. Бурел и с. Неделище, Софийско.
Речник на говора, фолклорни и етнографски проучвания. С., ЛИК, 1993, № 12 - "Конь
си шета Крале Вукашине").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2014
|