* * *

Убийството на Момчил юнак

Бог да бие, Бог да бие бяла Момчилица,
че изпита Момчил капитанин,
изпита го в пусто пиянство,
изказа се Момчил капитанин.
- Ой те тебе, Момчил капитанин,
чие конче вечер ковеш, сутрин обосява?
Отговаря Момчил капитанин:
- Ой те тебе, бяла Момчилице,
га ме питаш, право да ти кажа,
чие конче вечер кова, сутрин обосява.
Аз си либя до три ми девойки,
три девойки у три ми касаби.
Първата е, бре, жълта еврейка,
втората е Рада от Белграда,
третата е цар Костадин сестра,
цар Костадин от Будинаграда.
Дур изходя до трите касаби,
затуй конче вечер кова, сутрин обосява.
Бог да бие бяла Момчилица,
изпитала Момчили капитанин,
изпита го в пусто пиянство.
Писмо писа и го прати,
и го прати в Будимаграда:
"Бре, хой ми те, хой те тебе, царю Костадине,
ах, ти имаш една мила сестра,
че бива ли да я люби Момчил капитанин?!"
Ах, като зачу царя Костадина,
писмо писа, че го прати до бяла Момчилица.
"Ой те тебе, бяла Момчилице,
аз ще да го, аз ще да го хвана,
жив ще да го, жив ще да го дера."
Бог да бие бяла Момчилица,
пак написа писмо и го прати:
"Той ко би се, той ко би се ловил,
той не би я, той не би я любил.
Бре, хой ме те, хой те тебе, царю Костадине,
аз ще те науча как да го уловиш -
да събереш, до триста юнака,
да облекат се женска премяна,
да си станат все млади девойки,
да им дадеш все бели атове,
да ги пратиш пусто манастира
той като си седи, кажем, манастир ще иде.
Там ще да го, там ще да го ловят,
жив ще да го, жив ще да го дерят."
Бог да бие царя Костадина,
как си зачу тази вярна дума,
той си събра до триста юнака,
облече ги се женски премяни,
завардиха пусто манастира.
Като се върна Момчил капитанин
манастир си манастира отиде,
кончето си на дирек повърза.
Отиде си порти да отвори.
А конче му, конче му потропва
и с уста, с уста поцвилва,
отговаря конче на Момчила:
- Бре, хой ми те, хой те тебе, бре, бате Момчиле,
я скоро ме ти отвържи, отвържи, покачи,
далече да забегнеш, бате, далече да забегнеш,
че те вардят до триста девойки.
Момчил капитан, кажим,
конче си покачи,
таман се покачи, кажим,
ето, спогнаха го,
спогнаха го до триста юнаци...
Тихо дума Момчил на кончето:
- Силно бягай, кажим, конче, душа да отървеш!
Отиде си горе в сараето,
порти заключени, кажим, порти залостени.
Виком се провикна, кажим, Момчил капитан:
- Че ой ми те, ой те тебе, бяла Момчилице,
скоро ми отвори, кажим, скоро ми отключи,
че ме гонят до триста девойки -
жив щат, да ме, кажим, ловят, жив щат да дерат!...
Провикна се бяла Момчилица, Момчилица от севдим сараи:
- Бре, ой ми те, ой те тебе, Момчил капитанин,
нек' ти отвори жълтата еврейка,
нек' ти отлости цар Костадин сестра,
нек' ти отключи Рада от Бялграда!
Провикна се Момчил капитанин:
- Брей, ой ми те, мила моя сестро,
я скоро ми отвори, отлости,
че ме гонят до триста девойки -
жив щат да ме, жив щат да ме дерат!
Провикна се милната му сестра:
- Ой те тебе, бре, бате Момчиле,
Бог дано убие буля Момчилица -
снощи ми е руса коса плела,
че ми я увърза, бате, у железни диреци,
че не моя, бате, аз да стана...
- Ой те тебе, милна моя сестро,
силно се подръпни, сестро, косата отскуби,
косата пак порасва, брат се не намира!
Силно се подръпна, кажим, милната му сестра,
коса не отскуба, кажим, ам' я с кожа отпра,
че отиде порти да отвори -
порти заключени, кажим, порти залостени.
Провикна се Момчил капитанин:
- Ой те тебе, милна моя сестро,
да увлезеш у хладно мазане,
да извадиш триста лакти платно,
да го хвърлиш през тих бял Дунав,
та дано си по него премина,
та дано си душица отърва!...
Бог да бие бяла Момчилица,
тя си взела златните ножички,
нарязала триста лакти платно.
Провикна се Момчил капитанин:
- Ой те тебе, мое мойо врано конче,
подхвърли се, конче, силно, сарай си прескочи,
прескочи го, душа да отървем!...
Затири се врано конче, сарай си прескочи,
и като прескочи конче, падна и се пръсна.
Ето стигнаха го, кажим, до триста девойки,
и като видяха Момчил как е добър юнак,
избраха си до два бели ата,
покачиха бяла Момчилица,
удариха до два бели ата,
разкъсаха бяла Момчилица.
- Ой те тебе, бяла Момчилице,
как кайдиса да зяносаш такъв добър юнак?!
Я слушайте и старо, и младо,
и на дребни деца казувайте -
'ко не би ми туй чудо ставало,
не би ми се таз' песен пеело!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. IІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2014