|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
и търпях, сине, и мълчах,
кога ще, майци, да речеш:
"Хайде ме, мамо, ожени
за знатна мома на селото!"
- Мамо ле, мале, майно льо,
да знаеш, мале, да знаеш,
каква девойка дохожда,
дохожда, та ме нахожда...
Мойто е стадо голямо,
дене ми на пладнището,
вечер ми на свървището,
ах, тя ми там все дохожда.
Тя кога дойде, мале ле,
не я кучета залайват,
нито я овчари виждат.
Отдалеко иде - мечка е,
отблизо иде - девойка е,
девойка с бели фустани...
- Сине Стояне, Стояне,
това не е девойка, синко льо,
девойка с бели фустани,
ами е, сине, змеица,
змеица златокрилица!
Тя кога дойде, сине ле,
ти да я, сине, попиташ:
"Змеице, златокрилице,
имаме крава ялова,
сега е девета година,
нито й се бици оставят,
нито й се с теле излиза?..."
- Либе Стояне, Стояне,
да си съберете, съберете
от Бяло море пяната,
от ливадето росата,
кравата да си посипете,
та ще се бици оставят...
Златарица, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|