|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Мама Стояну думаше:
- Сино ле, е бре, Стояне,
оти си жален кахърен,
кахърен и касафетен?
Вечер ми жален доходяш,
утрин ми жален тръгнуваш!
Проскефълът ти, Стояне,
с кървави сълзи обронен!
Стоян майци си думаше:
- Мале ле, мила майчо ле,
я велях да ти не кажа,
ма чунким ми си питала -
я тебе право ще кажа...
Сега са, мале, сега са,
сега са девекь години,
откак съм тръгнал със овце.
Деньня ми, мале, доходя,
деньня ми на планнището,
момиче с бели хустане,
с тенка книката престилка,
та ми на скутът седнова
и иска да се залюбим.
Нъщкя ми, мале, доходя,
балабан мечка с капистра,
та ми на стърга седнова -
и иска да се поборим!
Кучета не я залават,
овчаре не я огадат.
Мама Стояну думаше:
- Синко ле, е бре, Стояне,
тва не е мома, сино ле,
ами е пуста змеица,
змеица-златнокрилица,
тя иска да те залюби,
залюби, да се вземете!
Кя кога дойде, сино ле,
ти да я, сино, попиташ:
"Змеице-златнокрилице,
сега са девекь години,
имаме крава ялова -
нито се от бик оставя,
нито със теле излиза?"
Кя му змеица думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
да вземе, любе, майка ти -
от Църно море пената,
от лява перница водата
и от ливагьгье росица,
кравата да си накърми,
да се от бици остави!
Стояновата майчица,
кя не накърми кравата,
ами поръси Стояна,
да го майка му отдели
от тъва пуста змеица.
Кя, като дойде змеица,
и на Стояна думаше:
- Стояне, любе Стояне,
що е майка ти знайница,
знайница и омайница,
та ме, любе ле, измами
и ме от тебе отдели!
Заберново, Малкотърновско; на собакь (СбНУ 57/1983, № 131 - "Змеица
люби овчар - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|