|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
Мама Ивани думаше:
- Хайде се, Иване, ожени!
Иван на мама думаше:
- Майно льо, стара майко льо,
аз няма да се оженя
таз зима и таз година,
мене ме, мамо, змей либи!
Ката ми вечер дохожда,
по една ябълка донося,
и тази вечер ще дойде -
да излезеш, мамо, да видиш!
Като вечерта мръкнало,
мама му навън излезе -
тъмни се мъгли задали,
силни ветрове духнали,
дребен е дъждец заръмил.
Мама му се назад повърна.
Сутринта, като станала,
тя при Стояна отиде.
Като при Стояна увлезе,
като Стояна погледна -
от пояса е млад Стоян,
пък от пояса й пъстър смок...
Нищичко не му обади,
ала се назад повърна.
Като обяд станало,
тогаз и Стоян излезе,
и при мама си отиде,
и на мама си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
идва ли, мамо, при мене,
видя ли, мамо, змейове?
Мама му дума: - Стояне,
снощи си навън излягох,
тъмни се мъгли задали,
силни са ветрове духнали,
дребен ми дъждец заръмил.
Стоян на мама думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
силните, мамо, облаци -
то са големи змейове;
силните, мамо, ветрове -
те са, мамо, змейници!
И тази вечер ще дойдат,
майно ле, ще ме сгодяват
за една млада змейница;
майно ле, да се не уплашиш!
Вечерта, като мръкнало,
и змейниците придошле,
те при Стояна отидоха,
голям са годеж правили,
млада змейница оставиха...
Йовковци, Еленско (СбНУ 27/1913, № 34 - "Змеица люби момък
- 2"); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|