* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Стояновата майчица,
тя си Стояна питаше:
- Стояне, сино Стояне,
макар да съм ти мащеха,
нещичко ще те попитам:
- Що вечер идеш бял-червен,
сутрин идеш жълт-бледав?
Стоян мама си думаше:
- Кат ме питаш, да кажа,
що вечер идвам бял-червен,
сутрин са връщам жълт-бледав...
Всеки ми вечер дохожда
една ми мечка-стръвница.
Другари мери с камъни,
кучета бие с главни,
на мене нищо не дума,
най ми при коляно сядаше
и ми навущо сучеше,
и ми кавала вадеше,
и ми го в ръка даваше,
и ем ми, мамо, думаше:
"Ти свири, Стояне, с кавала,
пък аз със тебе ще пея!"
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
то не е мечка-стръвница,
а най е мома - змейница!
Мама ще те научи,
как хитро да я излъжиш,
излъжиш да я изпиташ:
"Мечко льо, холам, стръвницо,
аз имам сестра по-малка,
по-малка и по-хубава,
нея я турчин залиби,
сега на сефер ще ходи
и нея иска да води...
Вий, като много ходите,
кажи ми билки разделни,
разделни билки, омразни?"
Мечка Стояну думаше:
- И туй ли още не знаеш,
и туй ли да те науча?...
Ти си колата упрегни,
че иди долу в чаири,
накоси сено чаирско,
че го с колата запали,
накъде, Стояне, сестра си -
турчина ще я намрази,
намрази, да я остави.
Че станал Стоян, Стояне,
че си колата упрегнал,
че отива долу в чаира,
накоси сено чаирско,
и го с колата запали.
Не кади Стоян сестра си,
най-кади Стоян себе си.
Мечка по баир ходеше,
на Стояна глава въртеше
и на Стояна думаше:
- Стояне, либе Стояне,
че как ме хитро излъга,
излъга, да ме изпиташ!
Черен си, грозен, омразен,
не ща те, не ща, Стояне!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013