* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

- Синко Стояне, Стояне,
дорде бе, мами, при майка,
тизе бе, мамин, бел-червен.
Отка те мама удаде -
овчаря и говедаря,
тизе ми стана жълт-зелен.
Дали ти, мамин, дали ти,
дали ти пцета беснеят,
или ти стадо промира,
или си у зла дружина?
- Нити ми пцета беснеят,
нити ми стадо промира,
нити съм у зла дружина.
Вечер си огън зарина
и перчино си оплета;
кога зарана да стана -
и огъня ми разринат,
и перчино ми разплетен...
Дали е, мамо, дали е,
дали е мечка-стръвница,
или е мече-стръвниче?
- Синко Стояне, Стояне,
нити е, мамин, нити е,
нити е мечка-стръвница,
нити е мече-стръвниче -
това е змия пепелица!
Тизе се, синко, не грижай;
вечер си огън зарини
и перчино си оплети,
па малко да гя почекаш,
она ще, синко, да дойде.
Тизе й нищо не прави,
на гя отдалек попитай:
"Либе змиице, змиице,
нещо ще да те попитам,
мари, че имам крава ялова,
от девет годин щирица -
води се, не завожда се,
тели се, не очува го,
какво кравата да сторя?"
Стоян си майка послушал.
Вечер си огън заринал
и перчино си он оплел...
Малко се нещо минало,
ете змията че иде,
Стоян й нищо не прави,
на гя отдалеч запита:
- Либе змиице, змиице,
нещо ще да те попитам,
че имам крава ялова,
от девет годин щирица -
води се, не завожда се,
тели се, не очува го,
какво кравата да сторя?
- Либе Стояне, Стояне,
я иди, либе, я иди
у тая гора зелена;
набери, либе, врътика,
врътика и комуника
и овчарската тинтява.
Свари ги, либе, свари ги
у гърне ненаварвано,
па иди, либе, па иди
насред път, либе, крътопът -
кравата да си полееш!
Това си змия продума,
та па се назад повърна...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013