* * *

Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда

Майка Стояну говори:
- Сине Стояне, Стояне,
доде бе, сино, под майкя,
ти бе ми, сине, бел-червен,
като софишка ябълка,
на дюкян неизнасяна;
отка ми пойде с овчаре,
а ти ми стана жълт-зелен.
Дали си на зли овчаре,
или на по-зли кехаи,
или ти псета яхнази?
Стоян на майкя говори:
- Нито съм на зли овчаре,
нито на по-зли кехаи,
нито ми псета яхнази,
най се научи, научи
загорска мечка-стръвница,
псета ми с анджар гонеше,
овчаре с силни огневе,
бел ми опанджак отвива,
сухо ми грозде доноси,
при мен се свива, та лега.
Майкя Стояну говоре:
- Нито е мечка-стръвница,
нало е мома-змеица...
Ега я, сино, излъжеш:
"Загорска мечко стръвнице,
я имам сестра хубава,
нея я турчин залибил.
Та не щеш зная магии -
от турчин да я отмразим?"
Ега се, сине, отмразиш,
от тая змия стръвница!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013