|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък (овчар), залюбен от чудна мома - мечка, змеица или Юда
- Сино Стояне, Стояне,
всичките твои връстници,
всичките булки вземаха,
всички се, сино, задомиха.
Ами ти, сино, ами ти,
нема ли, майка, да кажеш:
"Иди ме, мале, оглави
за баш момата в селото,
за башет технитарката!"
- Да знаеш, мамо, да знаеш,
да знаеш, ама не знаеш,
каква девойка доходя,
доходя, та ме находа.
Утрин ми по свървищата,
денем ми по планищата
и вечер по егреците.
Отдалеч иде, мечка е,
при мене дойде, мома е,
мома е с бели хустане,
с тънка книката престилка
и с копринен ръченик.
Ни кучета я залавят,
ни овчаре я угадат!
- Сино Стояне, Стояне,
ми тва е, синко, змеица,
змеица златнокрилица.
Виж, синко, та я попитай:
"Змеице, златнокрилице,
имаме крава ялова,
сега са девет години,
нито е бици оставят,
нито с телило излиза..."
- А бре, Стояне, Стояне,
и това ли да те приуча?
Ти вземи, Стояне, ти вземи
от девет брода водата
и от морето пената,
и я, Стояне, накърми,
та ще се бици отбият.
Отдалеч иде и вика:
- А бре, Стояне, Стояне,
как ме, Стояне, излъга?!
Велика, Царевско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|